„Звено" е ако не етап, то „преход между два периода в българската литература, както времето, в което се появи то, е преход между две епохи. Константин Константинов, „Път през годините" (1966)

“Не съм писал нито една работа в основата на която да не стой действително преживяване”- твърди Йовков

Дълбоко свързан с народа, наследил демократичните и хуманистични традиции в нашия културен живот, Елин Пелин пренася през цялото си творчество своята. голяма любов към обикновените селски хора, носители на високи нравствени добродетели.

Героите на разказа са добросърдецни, съвсем обикновени, дружелюбни, с чисти помисли, с отворени очи за доброто и красивото, способни да даряват радост и любов.

В разказа "Ангелинка" Спасовден отбелязва началото на един нов живот за бедното селско сираче, което до момента на срещата с Ангелинка и Леля Дъмша е герой единствено в мечтите и виденията си.

Йордан Йовков твърди, че в основата на всичко, което е създал, стои негово действително преживяване. Каква ли болка е изпитал писателят, когато прочита във вестникарските хроники за появилата се бяла лястовица в Казанлъшко.

Чрез похвата представяне на един герой през погледа на друг авторът едновременно дава представа и за леля Дъмша, и за леля Станка.

Целият живот на Йовков е белязан със знака на зрелостта на човека в отношението му към света

Родното място но човека Йордан Йовков е Жеравна, а родното място на писателя Йордан Йовков е Добруджа- по-голямата част от неговата биография е свързана завинаги с тази древна българска земя.

Разказът „Ангелинка“ е един от по-късните разкази на Елин Пелин и носи в себе си всички белези на зрялото и обмислено художествено произведение. Затова този текст заслужава да бъде интерпретиран внимателно и задълбочено.