Наблюдения над разказа "Дервишово семе" от Николай Хайтов и повестта "Преди да се родя" от Ивайло Петров.

95 години от рождението на големия поет антифашист като повод за размисъл върху опитите да се "присвои" неговото творчество и личност.

През 1926 г. книгоиздателство "Хемус" отпечатва сборника "Последна радост", съдържащ пет текста, публикувани в "Златорог" и "Демократически преглед".

Далчев е автор, който бавно и трудно намира позиция в канона на българската поезия - поне според навиците и сроковете на собственото му съществуване.

В недалечно бъдаще, когато някой любопитен надникне в запрашените томове, завещани от трудолюбивото наше време, той ще бъде навярно учуден от онова пристрастие към изображавания на смъртта...

В чувствителната душа на Дебелянов противоречието между идеал и действителност резонира по съвсем друг начин. Епохата, в която се формира поетът, е белязана от продължителни в войни

В повестта "Крадецът на праскови" от Емилиян Станев двамата главни герои(Елисавета и Иво)търсят своето щастие,смисъла на своя живот и го достигат.

Екзистенциалният избор на Вапцаров неминуемо дава отражение и върху неговата поезия, която се характеризира с простота на изказа, диалогичност, непатетичност.

Написана в характерната за Вапцаров монополична форма. Сихотворението "Писмо" е една лирична изповед на бореца осмислил своя живот с участието си в големия двубой.

"Песен за човека" на Никола Вапцаров е изградена като диспут между двама опоненти,където има различна аргументация с примери и разсъждения.