Христо Смирненски и избрани творби от неговата поезия. Разработки на част от неговите произведения.

Творческа история: творбата е написана през 1939 г. и е отключваща в стихосбирката "Моторни писни"; поетът я приема като своя идейна програма...

"По жицата" е един от тези разкази, който трогва и завладява с идеята за милосърдието и вярата, добротворството и човеколюбието скътани в сърцата на обикновените хора от народа.

Ивайло Петров избира митологично-религиозния модел на съществуване още в заглавието на творбата си "Преди да се родя и след това" ("преди" и "след това"), за да се опита да намери границата между желаното и постижимото.

Въпроси от рода "Къде е мястото на малка България в общия дом на Европа?"се задават непрекъснато. Различни политици, общественици и в нашия случай – писатели се опитват да дадат отговор не само на този въпрос.

Всеобхватните разнолики измерения на всемирното страдание са тематизиран естетически приоритет в поезията на П. Яворов. Човешкото съществуване е изначално белязано от драматизъм, от жестоки сблъсъци, от дебнещи беди и нещастия...

Никола Вапцаров е наясно с основната роля на лидера в моментите, когато се гради историята. Но той е далеч от пренебрегването на масите; от възгордялата се егоцентрична себичност на символистите.

Един поет търси името на някаква страшна, разяждаща болест, за да оприличи с нея духовното заболяване на своето поколение.

Антон Страшимиров нарича Христо Смирненски "слънчевото дете" на българската поезия. Ненавършил 25 години, младият поет умира , но след него остава ярка диря в националната ни литература.

Поезията на Лилиев разкрива един неповторим свят на нравствени търсения и романтични видения, който пренася читателя в измеренията на копнежа по щастие и духовно съвършенство.