През деветдесетте години на миналия век българските творци долавят разрушителните сили на града, който нахлува в святото и неприкосновено човешко пространство - душата..

"У всеки негов разказ или песен ще видите, че лъщи едно оръжие, човешката съвест и нравствено съзнание. Разбира се, това не го прави моралист...

Българската поезия в контекста на 20-те години е изчерпала символиcтичния похват и развитието й тръгва в две основни посоки - стремежа към революцията ...

Различни по своята същност, причините, родили експресионизма, се коренят и в отчаянието, настъпило след войните, и в социалния хаос, и в идеологическия вакуум.

"Новото нахълтва като варварин в страната на старите господари и катурва техните идоли, руши храмовете на тяхната красота.

Като част от еклектиката на литературния кръг "Стрелец", Атанас Далчев се запознава с различни направления и подходи в европейската и българската литература.

В статията си "Бележки върху историята на романа", излязла през 1953 год., Димитър ...

Човек живее, за да умре. Цял живот се учи не как да живее, а как да посрещне смъртта. Цял живот се търси в различни роли, зад различни маски, за да открие себе си в смъртта.

Вапцаров е може би последният от онази обща духовна група, към която принадлежат и Ботев, и Яворов, и Смирненски, и Гео Милев - все сложни, многопластови ...

През тридесетте години на XX в. българските творци продължават традицията, наследена от поетите-възрожденци и модернисти - просвещаването на народа.