1. Споменът на лирическия герой е за любовта му към една жена, която той много е обичал и още обича. Но сред миговете, които преживява с нея, най-силно се откроява болката от раздялата. "Ах, защо ни трябваше да се разделяме! "...

Образът на града присъства трайно в поезията на Смирненски не само като географско и жизнено пространство, но и като символ на социалните конфликти и контрасти и символ на жестокост и безсърдечие...

Поредица от изследвания върху Яворовата лирика са посветени на проблема за изградения от твореца поетически свят, изтъкан от противоречия, носещ знака на раздвоението...

Мечтите са отражение на сложната човешка душевност и плод на въображението ни. Съществуването им е необходимо за опора на човека в трудния и суров живот.

Стъпаловидният стих графически изобразява слизането на човека от висотата на романтичните мечти до реалността на живота...

В разказа "По жицата" писателят Й.Йовков разкрива нравствената красота на българския селянин чрез образа на Петър Моканина. Моканина е мъдър човек, който има способността да прониква дълбоко в човешката душа...

Христо Смирненски е представител на нов период в българската литература – постсимволизма. Създател е на нови, оригинални ценности. Израз на "новото" в творчеството му е визията му за нов, по-добър свят...

Единственото, което не можем да върнем в този свят, е времето. То неумолимо се търкаля и понякога ни кара да правим равносметка на делата си. Досега не се е намерил човек, недокоснат от безмилостната ръка на времето, както и такъв без минало или бъдеще.

Дори и най-критично настроените към белетристиката на Любен Каравелов литературни историци признават "Българи от старо време" за "най-хубавата от всичките Каравелови повести" (Б. Пенев), отбелязват, че трябва "да признаем известна

Българинът е скептик, дори черногледец. Това е вярно. Всеки дълго робувал народ е такъв. Въпросът е дали е то слабост, или сила? Лесно вярващият, оптимистът е винаги измаменият, разочарованият. Скептикът, песимистът е реалният човек...