Алеко Константинов има свое достойно място в нашата литература. То се определя от безсмъртните му творби „Бай Ганьо", „До Чикаго и назад", множество фейлетони и не на последно място и от разказа „Пази, боже, сляпо да прогледа" (1894).

Националната ни поезия в миналото има такива титани на революционната мисъл като Христо Ботев, такива могъщи епици като Иван Вазов, драматични лирици като П. К. Яворов...........

В смисловото разгръщане на повестта „Немили-недраги", Трета глава има свое особено място. В нея са изобразени хъшовете с техните дребни кавги и недоразумения, но и с благородните им чувства и светли идеали.

Гатанката, както пословицата и поговорката, е кратко народно умотворение. Твърде разнообразна по съдържание, тя е свързана с природните явления, бита и поминъка на хората.

Първата тетрадка с карирани листове (Тетрадка по смятане) съдържа най-ранните ръкописи на Вапцаров - 14 завършени и 2 незавършени стихотворения от периода 1926-1927 г.

В поемата „Септември“ експресивно е изобразена осъзнатата сила, която човекът има пред себе си, и необходимостта от единство за постигане на целта.

В повечето стихотворения на Христо Ботев образът на лирическия герой се слива със същността на поета, превръща се в лирически говорител.

Трагедията „Хамлет“ — една от емблематичните творби на гениалния драматург Уилям Шекспир, е писана по време на Английския късен ренесанс.

Една от многото легенди за Омир гласи, че смъртта го застига на остров Йос, където признателните жители поставят на надгробната му плоча следната епитафия:

Прис¬трастието на Вапцаров към темата за голе¬мия „спор" между човека и времето, в ко¬ето той живее, определя позициите и личната ангажираност на участниците в проблемния диспут, интерпретиран със средствата на прекия диалог, в поемата „Песен за човека”: