Много преди нашествието на норманите през 1185 г. Византия загубила контрол над Северна България. В обширната област между Дунав и Стара планина, наричана в официалните документи Паристрион, се разпореждали дребни феодали. Принудено често да се брани от в

Приключилите в края на VIII в. династични междуособици съдействали за постепенното укрепване на българската държава. Новият владетел произхождал от панонските българи и станал родоначалник на една от най-бележитите династии на първата българска държава, у

Южна България (без Софийското поле) е от-късната от възстановената българска държава по искане на Великобритания и Австро-Унгария с аргумента, че на юг от Балкана ще останат да живеят много гърци. Тези две Велики сили се опасяват от български излаз на Еге

Хан Борис застанал начело на държавата в момент, когато противоречията между главните християнски средища - Рим и Константинопол, навлезли в нова фаза. „Ябълката на раздора" били славяните, които двете средища еднакво настойчиво се стремели да привле

Гръцкото въстание от 1821 г. предизвикало поредното усложняване на отношенията между Русия и Турция и през 1828 г. между двете империи избухнал нов военен конфликт. Букурещките българи започнали да набират доброволци и с помощта на Георги Мамарчев, Милко

В независимата българска държава от векове действала развита система от църковни институции, които обхващали цялата й територия и нейното население. Те утвърждавали и поддържали вярата в християнския Бог и неговия човеколюбив Син, морално-етичните норми н

Неочакваната смърт на цар Симеон оставила недовършени големите му начинания. Планираният разгром на Византия и превземането на Константинопол не били по сметките на новия цар. В нарушение на традицията, на престола бил издигнат не първородният син на Сим

Промените, които настъпили през XVIII в. в Османската империя, не останали без последствия за живота на българския народ. Привидно статутът на българите се запазил такъв, какъвто той е бил и през предходните столетия. Но дълбоките социални и политически к

Събитията в България през пролетта на 1876 г. имали съдбоносно значение за по-нататъшния развой на Източната криза. Жестокостта и ма-совите кланета, с които Априлското въстание било смазано, провокирали силна подкрепа за българите в цяла Европа. По същото

Радикалните промени в стопанското, социалното и културното развитие на българите през 50-те и 60-те години на XIX в. създали реални предпоставки за преодоляване на стихийността и разпокъсаността в борбите срещу Високата пор-та. Тези нови тенденции намерил