Прочетете текста и отговорете на въпросите 1. - 5
В тая гора всичко беше диво. Змиите имаха рогчета, смоците пълзяха изправени на опашките си, таралежите се търкаляха, за да не попданат в лапите на кръвожадните лисици, абухалите нападаха младите зайци още преди залез. В тоя пущинак не се чуваше шепот на листа, а винаги- съскане. Вятърът, подпопаднеше ли там, заплиташе се и издъхваше унищожен; бурята се смълчаваше, слънцето на бързо подминаваше... Само едно нещо в тоя гъсталак беше питомно и кротко, едно дърво в тоя мрачен лес сияеше с добрата и красота – дивата, ябълка. Нисичка, с разлята корона, тя спокойно си растеше, сякаш всеобщият суров закон за надправенето не я засягаше. Листата й бяха мънички, мъхнати, клоните – чепати, а стаблото с червеникзва като земята, попукана кора. Една сива, дива горска ябълка, засята в тоя пущинак от човката на някое пиле, която се използваше с особена почит и внимание. Буйните горски дървета изпитваха преклонение пред единството в гората плодно дърво. Те се бяха дръпнали от него, направили му бяха място, не го докосваха нито с клоните, нито със своята сянка. Тия сурови бойци държаха копията „при нозе“, свиваха юздите на върховете си – влюбени в ябълковото дърво.
(Николай Хайтов из „ Душата на леса“)Каква е темата на текста?
0%