Отбележете само героите на Иван Вазов:

Кои свои герои Вазов нарича "кокошари"?

Чии са думите:

"Божичко, закрили го, българин е, тръгнало е за християнска вяра курбан да става!" ?

За кой от героите в романа "Под игото" се отнасят думите:

"Изглежда нещастникът не беше създаден за шпионин, но пагубни обстоятелства го бяха тикнали в тоя кален път." ?

За кой от героите в романа "Под игото" се отнасят думите:

"... На години човек вече, болнав, намръщен и нервен, беше от ония български чорбаджии, които направиха грозно това име... Стари неправди и грабителства над сиромашията, братувания с турците го бяха направили омразен. Той беше целокупен човек на миналото."?

На кой от героите в романа "Под игото" принадлежат репликите:

"Играем си с огъня! Как, петстотингодишно царство, дето е плашило цял свят, стропаля ли се от няколко хлапаци с чакмаклии пушки?"

"... Бунт? Такова нещо, не дай боже, то ще бъде пропаст!... Няма да остане камък на камък тука..."

"...Лудите, лудите – те да са живи!"

На кой от героите в романа "Под игото" принадлежат репликите:

"Да, аз убих двама души турци; аз, който муха не бях убивал. Аз трябваше да ги убия, защото пред мене щяха да насилят едно момиче - пред мене и пред баща му, когото свързаха. Да, аз съм и кръвник, и мене пак диарбекир ме плаши или - въжето."

На кой от героите в романа "Под игото" принадлежат репликите:

"За топчето, майка му стара... нали трябва джепане? - И той изви голямата ножица и я раздвои на две части. После всяка част напна на коляното си: желязото чатна звънливо и във всяка ръка остана по половина от всяка половина. Аршина той начупи просто с ръце, като че чупи клечки. Па като се извърна към пленника, каза му: - Па помни, ако излезеш нечист човек, и твоята глава ще извия и ще я откъсна, па да натъпчем с нея топа! Майка му стара!"

На кой от героите в романа "Под игото" принадлежат репликите:

" - Доста небрежно е преподавано. Повикайте друга ученичка..."

" - Господа, тук се пръскат революционни идеи против държавата на негово величество султана. Аз не мога да остана тука и излазям."

На кого от вазовите герои принадлежи репликата:

"- Ето тия прелестни госпожи, едвам си омили очите и - по модните магазини! - каза си той. - Каква прекрасна тема, за да драсне човек една сатирка на нашите гиздосани куклици!... Но не, стига вече отрицателни типове и песимизъм. Моята цел е по-друга..."

На кого от вазовите герои принадлежи репликата:

"- Братя, няма защо да жалим. Ако ние тук сме скитници и голтаци, в България нашите бедни братя са хилядо пъти по-зле. Там турците глобят, събличат, убиват, позорят и народът пищи кански в робството и няма какво да стори. Ние сме поне свободни. А като имаме свободата, имаме всичко. Не трябва да се отчайваме. Додето имаме ръце и крака, и кръв в жилите си, и огън в сърцата си, нашето отечество все има нужда от нас. "

На кого от вазовите герои принадлежи репликата:

"Жа ма бий! - изрева той, като чу името на дяда Амвросия."

На кого от Вазовите герои принадлежи репликата:

"Боже мили - пришушна си тя, - та тия ли са сърбите? Та те добри хора... Клетите им майки... дали ги знаят. Момчета бре, я почакайте!"

На кого от вазовите герои принадлежи репликата:

" - Братя! Въздухът трепери! Балканът се тресе и доловете ехтят от реванието на балканский окований лев! Liberté, O, Liberté! Ще дойде време и ти да царуваш в тия прекрасни места, дето се вей инферналний полумесец на наший петвековен неприятел и тиранни!"

За кого от вазовите герои се отнасят думите:

"Да види свободна България - това беше неотстъпната му мисъл. Тая мисъл засланяше всичко друго, шумът на околния живот го оставяше равнодушен, безучастен - всичко беше тъй малко, незначително, нищожно и обикновено. Той се боеше, че ще умре, преди да разбере какво е нещо "българското"; или че може да изгуби от старост ума си, без да познае това чудно нещо. . ."

На кого от вазовите герои принадлежат репликите:

"- Кешки аз да изгорях, та не списанието ми... За народа загуба велика..."

"- Време е, ние, учените, тоест, да се соберем и влезнем в соглашение... трябва да оправим язика и прочия."