Тест по основи на управлението

Изпитен тест за студенти, изучаващи предмета основи на управлението. Въпроси с избираем отговор, един от които - верен.

Разшири листа

Информация и рейтинг

Дата:	2021-12-12 20:55:09
Предмет:	Основи на управлението
Предназначен за:	Студенти от 1 курс
Въпроси:	15 въпр.
Сподели:

Публикуван от

admin

00:00:00

Въпроси [0/15]

Тест по основи на управлението

Име: Фамилия:

Особеност на стратегическият мениджмънт, е че:

Може да бъде сведен до набор от рутинни правила, процедури и схеми.
Може в еднаква степен да се приложи за всякакви ситуации и задачи.
При изработваното в него описание на желаното бъдеще дава детайлна картина за организационното вътрешно състояние и положението и във външната среда.
Е определена философия или идеология на бизнеса и мениджмънта.
Предписва какво и как да се прави при решаването на определени задачи или при конкретни задачи.

Мисията като стадий на стратегическото планиране:

Осигурява постигането на избраните цели по пътя на използването на наличните предимства и създаване на нови.
Определя какви стоки/ услуги ще предлага организацията, на какви пазари ще присъства, какви ресурси ще използва, какви технологии ще внедрява в перспектива.
Формира, развива и поддържа организационна култура, която да съдейства за реализация на стратегията.
Разработва вариантите и избира глобалната стратегия на организацията.
Придава на действията на хората осмисленост и целенасоченост.

Ефективността като стратегическа цел на определена организация:

Дефинира в агрегиран смисъл степента на конкурентоспособност на организацията, когато тя е постигнала изискваните и задоволяващи я печалба, рентабилност или продуктивност.
Обяснява равнището на развитие на организацията; разширяването на системата, измерено с прилаганите икономически величини като продажби, продукция,печалби и др.
Определя се от съотношението между темповете за изменение на обема на продажбите и печалбата на организацията в сравнение с преходен период.
Е главна стратегическа цел на всяка организация;способността на организацията да се приспособява към външни и вътрешни промени.
Състои се от 3 цели и независимо от различията в насочеността им, те могат спокойно да се редуват, без да е необходим някакъв задължителен ред при тяхната смяна.

Съставна част на „стратегии на съкращаването” е:

Стратегия на концентрация.
Стратегия на ликвидация.
Стратегия на диференциация.
Стратегия на разработване на стоката.
Стратегия на ниски разходи.

Пласментната стратегия като функционална е:

Отнася се до установяването на потребностите от човешки ресурси за организацията, до тяхното набиране, подбор, развитие и т.н.
Важни решения при реализацията и са бюджетирането, упрaвлението на капитала и дивидентната политика и др.
Проучва възможните източници на снабдяване(доставчиците), оценката им и избора на най- подходящите от тях.
Необходима е, за да могат веществените резултати от функционирането на дадена организация- продукти или услуги да се реализират успешно на пазара.
Дава на организацията определени конкурентни предимства в областта на технологията пред нейните съперници.

Предварителното предупреждаване като цел на планирането:

сравнява плановите параметри с фактически получените величини.
стимулира постигане на целите на организацията и на личните цели.
целенасочено и систематизирано се подготвя решението по най- подходящата алтернатива.
позволява по пътя на прогнозирането на проблемите своевременно да се вземат решения или превантивни мерки.
съгласува решенията на отделните проблеми и по този начин избягва тяхното непредвидимо въздействие един на друг.

Според обсега стратегическото планиране като дейност на висшето управленско равнище, за разлика от тактическото и оперативното:

плановете му са обикновено по- широки и по- малко конкретни.
покрива концептуално цялата организация.
има по- голям диапазон на възможности.
рисковете при него са по- трудни за оценяване и значително по- високи.
изисква по- големи количества външна за организацията информация.

Активното планиране за разлика от пасивното, преактивното и интерактивното планиране:

набляга на изработване на план в настоящето, така че сегашната ситуация да продължи с цел да се постигне стабилност и оцеляване на организацията.
присъщо е на изследователско- творческия стил на управление.
се основава на изработване на плана, като се излиза от миналото, проектирайки в бъдещето наблюдаваната тенденция и преценявайки, че средата не проявява особени иноваторски способности.
преследва планиране, основано на оптимизационни критерии.
е продукт на пълноценно експлоатиране на стратегическата позиция на организацията.

Корпоративното планиране като форма представлява:

планиране на отделни функции или икономически дейности (производство, покупки, продажби и др.) в организацията.
стратегическо планиране; на цялата фирма.
планиране на дейността на отделните бизнес единици и на отделните структурни единици в организацията.

Основните белези на бюджета като особен вид план са:

Той не се занимава с конкретизиране задачите на мениджърите на различни нива и с изясняването на отговорностите.
Критериите и отговорностите дават субективна основа за осъществяване на контрол.
Съдържа: отговорници, срокове, фиксирани резултати, показатели.
Изготвя се устно.
Осигурява връзката „вход”- „изход” между останалите планове само на различни нива в йерархията.

Вертикалното разделение на труда като вертикална организационна структура:

Формира йерархията на официалната власт; създава нивата и определя правата, задълженията и отговорностите за всяко от тях.
Основава се на специализацията.
Обяснява се с факта, че ако служителят е специализиран, той ще бъде по-производителен и ефективността от труда му ще се повишава.
При него се групират длъжностите ж подразделения, изпълняващи специални задачи и преследващи постигането на конкретни цели.
Основни принципи са: функция, продукт, пазар, регион.

Централизацията при вертикалната организационна структура е полезна с това, че дава възможност:

да се стимулира компетентността, творчеството и енергията на ръководителите и изпълнителите.
да се ускори процеса на вземаните решения и повиши качеството им.
да се засили ангажираността на хората към организацията.
да се предпази организацията от разпадане, поради твърде голямата свобода на подразделенията.
да се освободят ръководителите от рутинните управленски функции.

Делегирането на пълномощия е:

когато всеки е подчинен само на един ръководител.
когато всички са равни в организацията.
предоставяне цялата отговорност на подчинените.
принудително се предоставят пълномощията на подчинения от ръководителя.
когато ръководителите предоставят на подчинените си правото самостоятелно да решават предварително определени задачи.

Матричната организационна структура като класически тип:

съчетава елементите на линейната и функционалната структура на отделните управленски подразделения.
при нея основното е съсредоточаването в ръцете на един ръководител на всички управленски функции.
включва в себе си елементите на две структури: линейна(по вертикала) и програмно- целева(по хоризонтала).
е първата исторически обособила се организационна форма на управление.
е изградена на основата на разделението на функциите на управленския апарат на организацията.

При функционалната департаментализация:

мениджърите на производствените подразделения в зависимост от продуктите, пазарите и потребителите, координират дейността по равнища и функции.
центърът е свързан с подразделенията чрез „критерии”, „норми”, и консултации.
главното управление контролира многофункционалните подразделения.
значителна част от пълномощията и ресурсите са представени на подразделения.
използва положителните страни на специализацията чрез обхващане на основните области в дейността на организацията, високия професионализъм на мениджърите, бързото внедряване на иновациите.

Резултати от теста

	Верни ( от общо въпроса)
	Грешни ( грешни и без отговор)
	Време