България е страна, която се стреми към пълноправно членство в ЕС. Като такава, тя трябва да покрие определени икономически и политически критерии.

Населението на България наброява 7.8 милиона жители (юли 2000 г.) и живее предимно в градовете (68%). Етническите българи съставляват 83% от населението, а етническите малцинства от турски и ромски произход са съответно 8.5% и 2.6%. Сред другите етноси пр

Народното събрание е единствен законодателен орган на Република България. Събранието се учредява чрез третата глава на българската Конституция от 1991г. (чл. 62 до чл. 91).

Настъпилите промени в България след 1989г. засягат дълбоко редица сфери от обществено-икономическия и политическия живот на страната. Тези промени влияят твърде сериозно и на сектора на образованието в страната.

Учебникарската конвенция свързва географското положение на България с данни за величината и промените на нейната територия, с фактография за границите и със задължителното заключение, че географското положение на страната е извънредно благоприятно.

От своето раждане (началото на 90-те години) рекламният пазар на България достига впечатлаващия прогрес.

В преговорите по Глава 26 “Външни отношения” между България и ЕС се засягат въпросите на общата търговска политика и също така и някои нетърговски аспекти.

В настоящият момент България е изправена пред един сериозен, мащабен и задълбочаващ се във времето проблем – безработицата, болестта на обществото, за която все още не е открито ефикасно лекарство.

Членството в ЕС на практика представлява сблъсък на интереси, и най-вече на добре премерени сметки. Влизането в Евросъюза за всяка държава, и особено за страна като България означава приспособяване към определени икономически и политически критерии, налож

Приетата Конституция на Р България през 1991 г. утвърди нова форма на държавата, която се характеризира с разделение на властите, плурализъм на политическия живот, местното самоуправление и свързаната с него децентрализация на държавното управление и др.