В цялото си творчество Иван Вазов възвеличава образа на България. Писателят-родолюбец не може да се примири с мисълта,че някой бъгари след Освобождението бързо забравят свещеното си минало и език.

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на Родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа - това Вазов счита за свой неотменен дълг.

Вазовата "Епопея на забравените" са изиграли за съхраняването на българската историческа памет по-голяма роля от хилядите страници научни изследвания, посветени на Българското възраждане.

Сравнително кратка тема обхождаща романа "Под игото" и леко охарактеризиране на творецът и лирически герой Вазов.

Вазов се утвърждава като творец в годините непосредствено преди Освобождението, когато националното самосъзнание, родено през Възраждането, празнува своята зрелост.

Иван Вазов озаглавява повестта си „Немили-недраги", защото този стих от Ботевата поема „На прощаване" най-точно и синтезирано отразява съдбата на героите, принудени да водят живот, изпълнен с лишения и унижения извън пределите на родината си.

Централен образ на Вазовото творчество е Родината. Той има двупланов идеен строеж.

В експозицията на разказа Иван Вазов рисува ярка картина на драматичните исторически събития, свързани с преследването на оцелелите Ботеви четници.

Цикълът "Епопея на забравените" от Ив. Вазов е посветен на най – изявените личности и най – великите събития от епохата на Българското възраждане.

Творбите на народния поет Иван Вазов съпътстват целия ни съзнателен живот.Всяко поколение има своя Вазов.Така с годините представите за Вазов стават все по-богати и многостранни...