Родината и родното в лириката на Иван Вазов. Творческото наследство на Вазов. "Българският език". Хъшовете – герои и мъченици. Нравственото израстване на българина в романа "Под игото". Обикновеното и необикновеното в образа на баба Ил

Вазовата "Епопея на забравените" са изиграли за съхраняването на българската историческа памет по-голяма роля от хилядите страници научни изследвания, посветени на Българското възраждане.

Централен образ на Вазовото творчество е Родината. Той има двупланов идеен строеж.

"Под игото" е плод на носталгията по родината, носталгия, която е чест гост в душата на напусналия Стамболова България Вазов. Страниците на романа носят отпечатъка на Вазовата тъга, не само по "въздуха на България", но ...

В чувствата и впечатленията на Вазов от природата се примесват най-различни елементи от неговия светоглед и жизнена философия.

Иван Вазов озаглавява повестта си „Немили-недраги", защото този стих от Ботевата поема „На прощаване" най-точно и синтезирано отразява съдбата на героите, принудени да водят живот, изпълнен с лишения и унижения извън пределите на родината си.

Повестта на Иван Вазов "Немили-недраги" е правдив и тъжен разказ за "предтечите на зорницата на българското освобождение" – хъшовете в Румъния.Те са трагични герои, които непрестанно мислят за родината си...

Обгърнали две епохи от българската история, отворени за многообразието на живота, обхванали широк спектър човешки настроения и чувства, изключително богати на мотиви, образи и ритми, стиховете на Вазов изграждат поетическа вселена със свой ясно изразен..

Един от най-четените разкази на Иван Вазов е "Една българка". Поколения българи откриват в него човешката добрина, християнското милосърдие, подвига на една обикновена жена.

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на Родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа - това Вазов счита за свой неотменен дълг.