Цикълът "Епопея на забравените" от Ив. Вазов е посветен на най – изявените личности и най – великите събития от епохата на Българското възраждане.

Сравнително кратка тема обхождаща романа "Под игото" и леко охарактеризиране на творецът и лирически герой Вазов.

Повестта на Вазов "Немили-недраги" е била четена и все още се чете с оглед на "верността й с истинския живот, с фактовете, събитията и обстоятелствата" ...

Вазовото творчество е символ на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа това Вазов счита за свой неотменен дълг.

"Под игото" е плод на носталгията по родината, носталгия, която е чест гост в душата на напусналия Стамболова България Вазов. Страниците на романа носят отпечатъка на Вазовата тъга, не само по "въздуха на България", но ...

В експозицията на разказа Иван Вазов рисува ярка картина на драматичните исторически събития, свързани с преследването на оцелелите Ботеви четници.

В цялото си творчество Иван Вазов възвеличава образа на България. Писателят-родолюбец не може да се примири с мисълта,че някой бъгари след Освобождението бързо забравят свещеното си минало и език.

Един от най-четените разкази на Иван Вазов е "Една българка". Поколения българи откриват в него човешката добрина, християнското милосърдие, подвига на една обикновена жена.

Повестта на Иван Вазов "Немили-недраги" е правдив и тъжен разказ за "предтечите на зорницата на българското освобождение" – хъшовете в Румъния.Те са трагични герои, които непрестанно мислят за родината си...

Централен образ на Вазовото творчество е Родината. Той има двупланов идеен строеж.