Цикълът "Епопея на забравените" от Ив. Вазов е посветен на най – изявените личности и най – великите събития от епохата на Българското възраждане.

Ролята на езика за утвърждаване на националния идеал според стихотворението "Българският език" на Иван Вазов.

"Под игото" е плод на носталгията по родината, носталгия, която е чест гост в душата на напусналия Стамболова България Вазов. Страниците на романа носят отпечатъка на Вазовата тъга, не само по "въздуха на България", но ...

Иван Вазов озаглавява повестта си „Немили-недраги", защото този стих от Ботевата поема „На прощаване" най-точно и синтезирано отразява съдбата на героите, принудени да водят живот, изпълнен с лишения и унижения извън пределите на родината си.

Вазов се утвърждава като творец в годините непосредствено преди Освобождението, когато националното самосъзнание, родено през Възраждането, празнува своята зрелост.

Централен образ на Вазовото творчество е Родината. Той има двупланов идеен строеж.

Иван Вазов написва одата "Българският език" в отговор на твърденията, е езикът ни е груб и неизразителен. За поета е въпрос на национална чест да отстоява правото на нашият език да съществува и да се развива.

Същността на Вазовата стихосбирка "Епопея на забравените" има за отправна точка съвремието на поета.

Обгърнали две епохи от българската история, отворени за многообразието на живота, обхванали широк спектър човешки настроения и чувства, изключително богати на мотиви, образи и ритми, стиховете на Вазов изграждат поетическа вселена със свой ясно изразен..

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на Родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа - това Вазов счита за свой неотменен дълг.