Моделът на Надлер и Тушман акцентира на потребността от съответствие между елементите на системата. Достойнство на този модел е, че разглежда предприятието като социална система в резултат на това един от елементите на вътрешния строеж...
В съвременната управленска практика не съществува въпроса дали една
организация ще компютъризира своите информационни потребности, а кога
и как ще направи това.