Вапцаров е може би последният от онази обща духовна група, към която принадлежат и Ботев, и Яворов, и Смирненски, и Гео Милев - все сложни, многопластови, "дълбоки" личности, превърнали нерадостите във външния свят във вътрешен драматичен сблъсъ

Като своя герой отец Сисой Елин Пелин може да каже: „Недостоен съм... по снизхождението си към грешните". Вероятно затова творчеството му няма тенденциозен характер, а е изпълнено с любов и разбиране към човека. Както сам признава, той създава разказ

Една периодизация, колкото прецизна и точна да бъде, колкото и да се стреми да обхване и отрази всичко, колкото и да се придържа към генезиса, не може да се превърне в абсолютна максима. Тя винаги ще трябва да се доказва, допълва и коригира....

Идеалът е едно от най-светлите притежания на човека. Той е образна представа за съвършенство и красота в човешкия живот. Благодарение на въздействената му сила човекът се чувства духовно същество, стремящо се към един по-възвишен живот.

Алеко Константинов е бил страстен любител на природата. За това свидетелстват неговите пътеписи, в които писателят изразява своето преклонение и любов към българската природа.

Появата на любовта преобръща живота ни и създава нови измерения в познатия ни свят, към който гледаме вече с други очи, очите на влюбения. Само обикновените житейски задължения ни връщат за кратко в реалността, но душата ни като птица лети към един въобра

Поезията на Лилиев вълнува и впечатлява със своята красота на изказа, мелодичност, благозвучие. В стиховете си поетът рисува един по-различен, по-хубав свят, устремен към доброто и духовното.

Отношението на човека към природата е проблемен център на Вазовото творчество. Заедно с Пенчо Славейков Вазов става основоположник на нов поетически вид в ...

В началото на 50-те години на нашия век, сред мътния поток от проиводствени, кооперативни, партизански и пр. романи, в българската литература се появат два романа, които постовят началото на тенденцията към лиризация на прозата – "Тютюн" на Д.Ди

Интимно-любовната лирика на Пейо Яворов е сред най-хубавото в нашата поезия, а в жизнения и творческия път на нейния автор тя е и знак за връщане към живота и към неговото осмисляне.