Ботевата проза и лирика могат да се разглеждат като единен авторски текст с множество диалогични връзки, защото по публицистичен или поетически път ...

“Борба” е лексикален лайтмотив на Ботевата поезия и основна екзистенциална нагласа на нейния лирически герой – централния носител на идеята за бунтаризма. Неговото

С цялостното си творчество Ботев надраства рамките на националното битие, прониква дълбоко във философската същност на социално-политическите явления и съединява в едно минало, настояще и бъдеще. Проблемите за борбата, свободата, патриотизма, вярата в сил

Основни проблеми в Ботевото творчество са робството и свободата, които смислово се разширяват и обогатяват, едновременно се отнасят до конкретната историческа действителност и придобиват философски общочовешки измерения. В името на премахването на оковите

Вапцаров е може би последният от онази обща духовна група, към която принадлежат и Ботев, и Яворов, и Смирненски, и Гео Милев - все сложни, многопластови, "дълбоки" личности, превърнали нерадостите във външния свят във вътрешен драматичен сблъсъ

“Ако Ботев учи как се пише историята с кръв, то Йовков учи как се гради цивилизацията с пот." - така синтезира промяната в ценностите на българската литература след войните Светлозар Игов. Всяка трансформация е болезнена, бавна и преминава или през с

Нравствената сила и духовна красота на бунтовника в поемата "На прощаване" от Христо Ботев.

Стихотворението "На прощаване" от Христо Ботев е мъжествена изповед на бореца за свобода пред майка и родина, който утвърждава разбирането, че смъртта в името на родината е подвиг, вечна слава.

За повечето хора думата "робство" означава живот под чужда политическа власт, иго, докато терминът "свобода" се възприема като възможността на дадено човешко същество да проявява своята воля.

“ Маминото детенце” от Л.Каравелов ,“ “ НА ПРОЩАВАНЕ” на Хр.Ботев “Немили-недраги” от Иван Вазов ,“Епопея на забравените” от Иван Вазов ,“Челопешката гора”от Иван Вазов,