Пейо Яворов е една от най-трагичните фигури като личност и творец в историята на българската литература. Цялото негово творчество преминава под знака на дълбоко страдание и песимизъм. Произведенията му продължават традицията, наследена от Пенчо Славейков,

Промяната в историческата действителност в България повлиява върху развитието на литературния процес. Освобождението позволява културните тенденции да се отворят към западноевропейския модернизъм и приобщят към общочовешките ценности. В края на Възраждане

Пенчо Славейков принадлежи към първото поколение, едно ново поколение в българската култура, което свързва литературната традиция на Възраждането с модерното самосъзнание на творческата личност, характерно за началото на века. Той е първият български писа

Пенчо Славейков принадлежи към първото поколение, едно ново поколение в българската култура, което свързва литературната традиция на Възраждането с модерното самосъзнание на творческата личност, характерно за началото на века. Той е първият български писа

Една от значителните творби, с които Пенчо Славейков остава като лирик в българската литература е цикълът "Сън за щастие". Той съдържа кратки лирически миниатюри, в които поетът е вложил интимните си чувства.

В българската култура името на Пенчо Славейков се свързва не само със смяната на литературните поколения през 90-те години на миналия век

Гео Милев е едно от най-сложните явления в българската литература. Той осъществява на дело естетическите и културните търсения на Пенчо Славейков и в същото време е българският литературен контакт със западноевропейската литература...

В нашата следосвобожденска литература Пенчо Славейков заема особено място.Той гради един нов поетически свят, опитва се да промени литературата, да я европеизира и да я направи съизмерима с достиженията на световната.

Сборникът "Епически песни" на Пенчо Славейков е организиран около романтическата идея за героизма на човешкия дух. Една част от текстовете отриват неговите въплъщения във фолклора...

"Ни лъх не дъхва над полени" задава идеята за началото /"в зори ранил на път, аз дишам/на лятно утро свежестта" /Спокойствието, красотата и свежестта на природата описана в стихотворението създават бодрост и оптимизъм в лирическия геро