ЖИВОТ И СМЪРТ В СТИХОТВОРЕНИЕТО НА ПРОЩАВАНЕ ОТ ХРИСТО БОТЕВ
5 стр. очаква одобрение

ЖИВОТ И СМЪРТ В СТИХОТВОРЕНИЕТО „НА ПРОЩАВАНЕ ОТ ХРИСТО БОТЕВ

Чрез основната опозиция в стихотворението-живот-смърт, Ботев противопоставя и обединява подвига на само-жертвалия се и достойния, изпълнен с премеждия живот на човека, устремил се към свободата.
messi
0 0
ИВАН ВАЗОВ - НЕМИЛИ-НЕДРАГИ РЕЧТА НА СТРАНДЖАТА - ВЪЛНУВАЩ УРОК ПО РОДОЛЮБИЕ
3 стр. очаква одобрение

ИВАН ВАЗОВ - „НЕМИЛИ-НЕДРАГИ“ РЕЧТА НА СТРАНДЖАТА - ВЪЛНУВАЩ УРОК ПО РОДОЛЮБИЕ

В „Немили-недраги" Иван Вазов разкрива нерадостния, изпълнен с мъки и неволи, емигрантски живот на хъшовете в Браила. Речта на Странджата е като утеха за изстрадалите души на българите патриоти, измъчени от лишенията и страданията, които изпитват в чуждат
messi
0 0
Българския народ в История славянобългарска
1 стр.

Българския народ в "История славянобългарска"

Пет вековното турско робство безмилостно ограбва българския народ във всеки един аспект, забава развитието му, докато свободните европейски народи вървят напред. В това тежко време, когато за поробените е било трудно да опазят собствения си живот и...
silviQ
2 0
ЧОВЕКЪТ РОДЪТ И ИСТОРИЯТА В РОМАНА ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК
7 стр.

ЧОВЕКЪТ, РОДЪТ И ИСТОРИЯТА В РОМАНА "ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК"

В статията си "Бележки върху историята на романа", излязла през 1953 год., Димитър Талев пише: "В миналото са корените на настоящето, към миналото човек се обръща и в жаждата си за знания, в желанието си да познава човешкия живот, също и в
nicky931
7 0
ПОЕТ И ОБЩЕСТВО В ЛИРИКАТА НА ИВАН ВАЗОВ
4 стр.

ПОЕТ И ОБЩЕСТВО В ЛИРИКАТА НА ИВАН ВАЗОВ

За своя дълъг живот (1850-1921) Иван Вазов вижда обичната си родина неколкократно променена. Времето се мени, моралните норми и ценности също. Идеалът на твореца обаче е неподвластен на събитията. Той винаги остава един, изразяващ се в понятието - отечест
nicky931
0 0
МИСИЯТА НА ТВОРЕЦА В ЧОВЕШКОТО ОБЩЕСТВО СПОРЕД ФИЛОСОФСКИТЕ ПОЕМИ НА П СЛАВЕЙКОВ
4 стр.

МИСИЯТА НА ТВОРЕЦА В ЧОВЕШКОТО ОБЩЕСТВО СПОРЕД ФИЛОСОФСКИТЕ ПОЕМИ НА П. СЛАВЕЙКОВ

Изтръгнат от непроницаемия свят на вечността и безвремието, човекът се ражда в материалното си тяло, изпълнен с величествената съзерцателна енергия на духа, с призванието да осъществи мисията на своя преходен живот. Преди да приеме тленния си образ, духът
nicky931
2 0