На първо място-зимата обозначава цялата "замръзналост"на социалните, политическите и националните отношения в Европа. Робите продължават да бъдат роби, бедните да са бедни, славяните да са потискани и мамени от т.нар.велики сили.

Изучаването на автор в гимназиална образователна степен е насочено към осъществяване на глобалните образователни цели- литературно образована личност.

Характерно за Дебеляновия човек е отчуждение от света на другите. Той се чувства сам сред тълпата, сам в града, сам в една действителност. Душата му е измъчена, разкъсана, изтерзана. Сетивата му са невъзприемчиви към материалното, към видимия свят. Негово

Един oт oснoвнитe мoтиви в стиxoтвoрeниeтo e нoстaлгиятa пo рoдния дoм и привързaнoсттa към сeмeйствoтo. Бeз дa губи oт гeрoичнитe си чeрти, лиричeският гeрoй сe изживявa с чoвeшкoтo у сeбe....

Съществуват два подхода към същността на художествената литература. Историческият подход я търси в реконструирането на социокултурния контекст. Логическият подход търси устойчивото в исторически променящото се битие на литературата.

Водещите проблеми в текста, поставени чрез образа на главния герой, са за доброто и злото в човешката душа, за способността на човека да се променя към по-добро, за престъплението и наказанието, за покаянието на душата, за вярата и надеждата....

Интимно-любовната лирика на Пейо Яворов е сред най-хубавото в нашата поезия, а в жизнения и творческия път на нейния автор тя е и знак за връщане към живота и към неговото осмисляне.

Интимно-любовната лирика на Пейо Яворов е сред най-хубавото в нашата поезия, а в жизнения и творческия път на нейния автор тя е и знак за връщане към живота и към неговото осмисляне.

Това го прави вътреш но динамичен, неспокоен и винаги търсещ художествен образ. Стреми се към промяна на вечно установените, божествени по същност и право на съществуване...

Алеко Константинов принадлежи към онези творци, които са надарени с редкия артистичен талант да виждат грозното в живота около себе си и да го отразяват през призмата на хумора и сатирата. Изобразяването на грозното е конкретно – историческо.