След войните в началото на 20-те години и последвалата национална катастрофа, българските белетристи се насочват към търсене на нови пътища към човека, към неговия душевен свят. Без творчеството им да притежава критическата заостреност на прозата на 90-те

Основен сюжет на българската литература след Освобождението е разпадането на родовия космос, на патриархалния селски бит. Пропукват се стените на затворените семейно-родови пространства и в тях постепенно навлизат новите градски порядки, коренно различнит

Основният проблем на писателските художествени търсения след освобождението на България от турско робство е моралната деградация на човека. Загубил възрожденско - патриархалните си устои, изоставил изконните си морални ценности, българинът все още не е от

Символизъм – от старогръцки има три лексикални значения: 1) хвърлям заедно; 2) събирам, свързвам; 3) разбирам, схващам. За начало на Европейския символизъм започва да се говори след сонета на Бодлер – "Съответствия"...

Различни по своята същност, причините, родили експресионизма, се коренят и в отчаянието, настъпило след войните, и в социалния хаос, и в идеологическия вакуум. Останала без материализирана опора, човешката душа става извор на модерната поезия. Според Димо

В спомените на своите съвременници отпреди войните Йовков живее като жизнен, общителен млад човек, център на компании, даже шегобиец. Коренно противоположно е мнението от времето след войните - мълчалив, затворен, замислен, откъснат от реалността, без чув

Наистина не са много творците, които имат дързостта да погледнат с ирония на собствения си свят. В пародиен ракурс Ивайло Петров ни представя „ония диви и чудесни времена" и Добруджа - „още пo-див и чудесен край".

До Чикаго и назад" е една от най-забележителните творби в българската литература. „Хвъркатите бележки“ на Алеко Константинов се превръщат в пътепис, след като писателят се завръща в родината си през 1893 г.

“Ако Ботев учи как се пише историята с кръв, то Йовков учи как се гради цивилизацията с пот." - така синтезира промяната в ценностите на българската литература след войните Светлозар Игов. Всяка трансформация е болезнена, бавна и преминава или през с

Той е следващият след Кирил и Методий, който допринася за разцвета на славянската писменост и култура. В историята на слав. Литература той влиза като пръв помощник на двамата братя, като организатор на културния живот в средновековната българска държава..