Възраждането e един от най-важните периоди в развитието на българския народ и на българската литература. Това е времето в края на XVIII и началото на XIXв., характерно със значителни промени във всички сфери на обществено политическия живот...

Поемата “Септември” е създадена в чест на първата годишнина на Септемврийското въстание и е най-вдъхновеното произведение на Гео Милев. Тя изразява горчивата му болка и гневен протест срещу безчовечието...

Най-значителното произведение на Сервантес, една от вечните книги на западноевропейската литература, е романът му "Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча".

Детската литература е един необятен свят, изпълнен с красиви принцове и принцеси, приказни говорещи животни, вълшебни замъци, велики чудеса и най-важното - вяра в доброто...

Димчо Дебелянов е най нежният български лирик. Поет е по призвание. Той принадлежи към литературния кръг “Звено”. Това е най-значителната “крепост” на втората вълна на българската модерна литература от началото на века. “Основите” са вече положени от стих

Яворов, големият поет на живота и смъртта, на борбата и отчаянието, по силата на някакъв фатален жребий споделя съдбата на много от нашите най - добри лирици, станали жертва на насилствена смърт - от куршума на тиранина...

В историята на българската литература Елин Пелин остава като един от най-талантливите прозаици тълкуватели на драмата в съдбата на българския патриархален човек, опитващ се да съхрани традиционния си стил на живеене и в следосовобожденската...

Между многобройните сатирични творби на Христо Смирненски най-силно въздействаща е неговата приказка за стълбата и за изкушенията на дявола. „Приказка за стълбата” е една от най-съдържателните сатири от периода между двете световни войни...

С името на древногръцкия писател Езоп - изкусен разказвач от VI в. пр. Хр., се свързва появата на баснята - един от най-старите жанрове в словесното изкуство. От майсторството на Езоп се учат Лафонтен, Крилов, Славейков и Михайловски.

Идеалът е едно от най-светлите притежания на човека. Той е образна представа за съвършенство и красота в човешкия живот. Благодарение на въздействената му сила човекът се чувства духовно същество, стремящо се към един по-възвишен живот.