Една от значителните творби, с които Пенчо Славейков остава като лирик в българската литература е цикълът "Сън за щастие". Той съдържа кратки лирически миниатюри, в които поетът е вложил интимните си чувства.

"Ни лъх не дъхва над полени" задава идеята за началото /"в зори ранил на път, аз дишам/на лятно утро свежестта" /Спокойствието, красотата и свежестта на природата описана в стихотворението създават бодрост и оптимизъм в лирическия геро