Европеизация на българската литература Славейков осмисля в две посоки - приобщаване на художественото ни творчество към идеите на европейската естетическа мисъл и съхраняване на националната му самобитност.

Европеизация на българската литература Славейков осмисля в две посоки - приобщаване на художественото ни творчество към идеите на европейската естетическа мисъл и съхраняване на националната му самобитност...

Одата „Опълченците на Шипка" е последното сгихотворение от цикъла „Епопея на забравените" от Иван Вазов. В нея авторьт влага чувства, характерни за цялото му творчество - пламенно родолюбие, вярност към идеалите на Възраждането

Водещите проблеми в текста, поставени чрез образа на главния герой, са за доброто и злото в човешката душа, за способността на човека да се променя към по-добро, за престъплението и наказанието, за покаянието на душата, за вярата и надеждата....

В любовта на Вазовия лирически герой към България могат да се открият белезите на онази "изпълваща света" първична любов, която едно дете изпитва към майка си в ранна възраст...

Себеразрушението на силната личност, устремена към егоистични цели, е обединителна тема на Димовата романистика. Неин централен герой е “осъдената душа”. Нравствено-психологическият му ....

Отношението на човека към природата е проблемен център на Вазовото творчество. Заедно с Пенчо Славейков Вазов става основоположник на нов поетически вид в ...

Българската поезия в контекста на 20-те години е изчерпала символиcтичния похват и развитието й тръгва в две основни посоки - стремежа към революцията, от една страна и от друга приобщаване на националните духовни ценности към световните. Творчеството на

В статията си "Бележки върху историята на романа", излязла през 1953 год., Димитър Талев пише: "В миналото са корените на настоящето, към миналото човек се обръща и в жаждата си за знания, в желанието си да познава човешкия живот, също и в

Промяната в историческата действителност в България повлиява върху развитието на литературния процес. Освобождението позволява културните тенденции да се отворят към западноевропейския модернизъм и приобщят към общочовешките ценности. В края на Възраждане