В повестта "Немили – недраги" Иван Вазов пресъздава мъченическия живот и възвишените идеали на българските революционери-емигранти.

Художествена измислица и реалност изграждат внушенията за достоверност на старобългарското житие. Човешкият живот, разказан в текста като събитийна последователност, е обект на идеализация.

По отношение на критическата мисъл през периода, могат да се набележат две основни тенденции. От една страна, литературната критика заема своето достойно място в литературния живот, става изключително значим фактор за развойните процеси на литературата..

"Кой сънува моя живот?” стихозбира на Владимир Лечев. Анализ....

Поезията на Вапцаров обгръща реалността в стремеж към необхватното – във времена, пространства, човешки превръщания. В тази поезия “работят” погледи в много посоки и времена, тече напрежението ...

Изтръгнат от непроницаемия свят на вечността и безвремието, човекът се ражда в материалното си тяло, изпълнен с величествената съзерцателна енергия на духа, с призванието да осъществи мисията на своя преходен живот. Преди да приеме тленния си образ, духът

Романът “Тютюн” на Димитър Димов е художествено изображение на националния ни живот преди и по време на Втората световна война...

В повестта “Немили-недраги” Иван Вазов описва живота на хъшовете такъв, какъвто го е видял и живял. Те са едни от най-светлите образи в художествения свят. Авторът отразява ...

Повестта на Вазов “Немили-недраги” е била четена и все още се чете с оглед на “верността й с истинския живот, с фактовете, събитията и ...

За своя дълъг живот (1850-1921) Иван Вазов вижда обичната си родина неколкократно променена. Времето се мени, моралните норми и ценности също. Идеалът на твореца обаче е неподвластен на събитията. Той винаги остава един, изразяващ се в понятието - отечест