1.Заглавие и подзаглавие Конкретно насочва вниманието към определен период,към време оставило траен белег в народното съзнание.Личен спомен за съвременниците...

На пръсти се броят онези българи, които с целият си живот до най-върховна степен са въплатили в себе си положителните качества и мъдростта на своя народ и още приживе са заслужили правото директно да се обръщат към народа си...

Символизмът е второто – водещото проявление на модернизма в българската литература. Ражда се в резултат на променената позция на лирическия човек и на твореца към света – разочарование от обективните стойности и от реалната действителност...

След войните в началото на 20-те години и последвалата национална катастрофа, българските белетристи се насочват към търсене на нови пътища към човека, към неговия душевен свят. Без творчеството им да притежава критическата заостреност на прозата на 90-те

Лириката на Никола Йонков Вапцаров се отличава с лесна достъпност (за да улесни възприятието, той често се обръща към събеседник и използва т.нар. допускане на противното), без да принизява своя стил. За поета-индустриалец е характерно "оварваряванет

Във всяко българско сърце живее споменът за него - Дякона, Апостола, мъжа със сините очи и кристално чистата душа - Васил Левски! Всяко дете започва да учи българската история с неговото име - символ на безгранична обич към род и родина! С годините прозир

В началото на 50-те години на нашия век, сред мътния поток от проиводствени, кооперативни, партизански и пр. романи, в българската литература се появат два романа, които постовят началото на тенденцията към лиризация на прозата – "Тютюн" на Д.Ди

Героите на Хайтов не искат и не могат да се приспособят към меркантилния и бездуховен начин на живот. Те не понасят обезличаването на човека, не търсят парите и лесния успех, живеят с друг вид ценности. Имат съзнание за нравствено поведение и душевна

Димчо Дебелянов е най нежният български лирик. Поет е по призвание. Той принадлежи към литературния кръг “Звено”. Това е най-значителната “крепост” на втората вълна на българската модерна литература от началото на века. “Основите” са вече положени от стих

Поезията на Лилиев вълнува и впечатлява със своята красота на изказа, мелодичност, благозвучие. В стиховете си поетът рисува един по-различен, по-хубав свят, устремен към доброто и духовното.