КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ И ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ; ОПИТИ ЗА СЪЕДИНЕНИЕ ДО ЕСЕНТА НА 1885 г. ; Съединението ...

Разцветът на българската култура през Х в. представлява естествен резултат от неуморна-та и плодотворна дейност на Кирило-Методиевите ученици в България. Книжовните среди-ща в Плиска и Охрид за кратко време обучили широк слой от образовани хора, които зна

България през първата половина на ІХ век; България при княз Борис І; при управлението на Цар Симеон Велики; политическото могъщество при цар Иван Асен ІІ; антиосманска съпротива; начало на Българското възраждане; Руско-Турската Освободителна война и т.н.

Теми по етническите общности в България (Доц. д-р Стоян Танев) 1. Предмет и методологически принципи на изследване, преподаване и изучаване на етническата история на България ...

През 681 година благодарение на съвместните усилия на славяни и българи се създава една нова държава на Балканите-БългариялТя взаемала територии рпринадлежащи на Византийската империя.

Събитията в България през пролетта на 1876 г. имали съдбоносно значение за по-нататъшния развой на Източната криза. Жестокостта и ма-совите кланета, с които Априлското въстание било смазано, провокирали силна подкрепа за българите в цяла Европа. По същото

Неочакваната смърт на цар Симеон оставила недовършени големите му начинания. Планираният разгром на Византия и превземането на Константинопол не били по сметките на новия цар. В нарушение на традицията, на престола бил издигнат не първородният син на Сим

Хан Борис застанал начело на държавата в момент, когато противоречията между главните християнски средища - Рим и Константинопол, навлезли в нова фаза. „Ябълката на раздора" били славяните, които двете средища еднакво настойчиво се стремели да привле

През втората половина на 1918 г. положение-то на фронта рязко се влошава. Изпратените по селата нови реквизиционни комисии събират от населението последните запаси от зърно. Въпреки това храната не стига и воиниците гладуват. Отслабва дисциплината, увелич

За прозорливите политици още от самото на-чало е ясно, че Версайската система носи в утробата си зародиша на нови войни. Към края на тридесетте години Европа и светът са отново разделени. От едната страна са пази-телите на статуквото. Между тях най-влияте