Думата «система» се използва от далечни времена. Още от древността човекът е търсил начини за обяснение на системите от заобикалящата го среда и връзките между тях.

Икономиката като наука има за обект на изследване и анализ икономическата система като цяло заедно с нейните подсистема на различни равнища на управление, а за предмет икономическите закони.

Като състояние организацията е вътрешно присъща на всяка система. Под организация в този смисъл се разбира и състоянието на системата, нейната организованост.

Ефективността на функциониране на всяка стопанска система е в пряка и в определяща зависи-мост от начина и от ефикасността на нейното управление.

Най-общ измерител на пулса на икономиката е съвкупният продукт. Той е равен на пазарната стойност на потока от изходни блага на производствената система.

Всяка от тези стопански дейности има специфични проявления, обхват и значение за кооперацията и за териториалната система, в която тя извършва своята дейност...

В процеса на управление на всяка една система се вземат решения на различните управленски равнища, които са насочени към постигане на целите на системата. Ефикасността на решенията зависи от наличието на солидна информационна база и задълбочени анализи...

Съвременната структура на осигурителните системи е твърде разнообразна и богата като пропорции и режими. Въпреки това в нейната структура е възможно днес да разграничим схематично най-малко четири етажа.

Финансовата криза, която в началото на 2007 г. се разрази на американския ипотечен пазар за високорискови ипотечни заеми (събпрайм ипотеки), предизвика сътресения и значителна несигурност в световната финансова система като цяло...

Предприятието често се разглежда като система, в която в постъпилите на входа ресурси, при взаимодействието си се трансформират и се подават на изхода като определят резултата.