Пенчо Славейков се оформя като крупна фигура в българския духовен животна границата на двата века. Творчеството му е белязано със знака на европеизма и с пренасочване на художническия поглед от обществото към човека.

Тетралогията на Димитър Талев, включваща романите "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден" и "Гласовете ви чувам", до голяма степен оправдава очакванията, отправени към един романов епос. Четирите п

В Омировата поема "Илиада" е описана последната десета година от Троянската война. Наред с бойните действия в произведението се описва и животът на древните гърци. Творбата ни разкрива светогледа и ценностната система на ахейците.

Поезията на Никола Вапцаров е създадена в драматично време. Тя винаги ще вълнува човека, защото изразява неговия стремеж към доброто, осмислянето на човешкото съществуване, хармонията в човешките взаимоотношения.

В Ботевата поезия личностното присъствие на човека се измерва с голямата любов към родината.

Липсата на "борческа" конкретизация и определянето му като "първо", "ранно" изтласкват стихотворението "Майце си" в периферията на масива от Ботеви текстове или в най-добрия случай го превръщат в подстъп към тях.

Основни мотиви в творчестото на Атанас Далчев Неизбежната, неумолима смърт; скръбното угасване на човешкия живот, мъчителният път към плашещото отвъдно битие; безсилието пред жестоката съдбоновна предопределеност, пред агресивността на демоничната...

Лирическият герой в поемата на Христо Ботев "На прощаване" е верен на избрания от него път към свободата на народа.

В "Преди да се родя" Ивайло Петров предлага своя обективен и иронично съпричастен поглед към патриархалния свят, част от който е той самият и неговите близки. Авторът разкрива преобърнатия, отразен образ на света в съзнанието на героя.

Според Аристотел героите на Со­фокъл имат определена цел, към която неотклонно се стремят.