Всеки, който напуска днес утъпканите пътища на изследователската рутина и отново поставя на дневен ред детският въпрос ,,какво" ? и ,,защо"?, към изследването на неравенството.......

Идеалът е едно от най-светлите притежания на човека. Той е образна представа за съвършенство и красота в човешкия живот. Благодарение на въздействената му сила човекът се чувства духовно същество, стремящо се към един по-възвишен живот.

Алеко Константинов е бил страстен любител на природата. За това свидетелстват неговите пътеписи, в които писателят изразява своето преклонение и любов към българската природа.

Отрицателната позиция на разказвача към паразитната прослойка на обществото се определя от духовната бедност и липсата на идеали, които личността подменя със собствени себични интереси.

Героите на Хайтов не искат и не могат да се приспособят към меркантилния и бездуховен начин на живот. Те не понасят обезличаването на човека, не търсят парите и лесния успех, живеят с друг вид ценности. Имат съзнание за нравствено поведение и душевна

Мъдър и духовно извисен е творческият поглед на Ивайло Петров към родовия свят и неговите корени, които се губят в историческата и художествена памет на времето. Светът се променя, но родовото начало остава под знака на традиционно извечното и непроменимо

Цялото си творчество Иван Вазов посвещава на България. Закърмен от малък с любов към всичко родно, с преклонение и гордост писателят възпява българските герои - борци за народна свобода, българския език дар от дедите ни, българската природа - красива и ве

Чрез основната опозиция в стихотворението-живот-смърт, Ботев противопоставя и обединява подвига на само-жертвалия се и достойния, изпълнен с премеждия живот на човека, устремил се към свободата.

Стихотворението „На прощаване" от Христо Ботев е мъжествена, сурова и достойна изповед на бореца за свобода пред майка и родина. Ботевата творба утвърждава разбирането, че смъртта е път към свободата.

Прис¬трастието на Вапцаров към темата за голе¬мия „спор" между човека и времето, в ко¬ето той живее, определя позициите и личната ангажираност на участниците в проблемния диспут, интерпретиран със средствата на прекия диалог, в поемата „Песен за човека”: