Поезията на Никола Вапцаров винаги е съдавала притеснения и изкушения,винаги се е рзглейдала с някакви особени "очила". Когато излиза стихосбирката му "Моторни песни", остава недооценена и неразбрана от съвременниците му.

Героите на Йордан Йовков, толкова различни и неповторими,са обединени от творческите прозрения на писателя за човека и красотата в неговата душа и в света около него-съзвучна вселена от малки и неповторими светове.

Поетът е оптимист.Вярва в светлото бъдеще и копнее за по-справедливо устройство на света (картината на победното завръщане в "На прощаване").

Драматургията на Софокъл, появила се през V в. пр. Хр., художествено интерпретира от нова творческа позиция пробле­ма за човека и съдбата.

Трагичното е естетическа доминанта на Яворовата поезия. Водещо в нея е чувството за личностна, социална, национална и универсална обреченост.

"Тютюн" е роман за човешкото ни битие. Идейно-художественият му замисъл се свежда до тема от Стария Завет за грехопадение-обреченост, а наименованието му насочва към спецификата на социалната проблематика

Н. Вапцаров е от онези творци ,чиято творческа насоченост е пределно слята и обвързана с човека и действителността ,в която живее ,с времето и неговите характеристики.

Екзистенциалният избор на Вапцаров неминуемо дава отражение и върху неговата поезия, която се характеризира с простота на изказа, диалогичност, непатетичност.

Що е интеграция-интеграционните процеси се развиват на взаимна връзка между страните на интересите на икономиките Има 4 основни цели: -защита на интеграцията и правовия ред -икономическо благосъстояние -защита правата на човека -защита на малцинстват

Това е време на търсене, на неудовлет­ворение и на откриване на нови ценности, които формират идеала за човека в контекста на неговата свобода и интелек­туални възможности. Ражда се индивиду­алността на мислещия човек, реформиращ съзнанието на загубилия..