Последната (двадесет и четвърта песен) в "Илиада" на старогръцкия поет Омир има ключово значение в поемата. В нея много ярко личи взаимодействието между божествената и човешка воля...

Епоха – началото на ХХ век, девалвиране на традиционните ценности, усилен процес на нравствена деформация; разочарование от политическата и морална поквара...

Името Вапцаров се свързва с откритата борба срещу омразата и студенината в човешкия хаос на чувства. Поемата "Песен за човека" е творба за една съгрешила душа, потънала в тунела на мрака, душа, която намира светлината с помощта на песента.

Шеста песен на "Илияда" на Омир не прави изключение от другите по начина на представяне на събитията. И тук водещи са битките, двубоите между героите ...

Песента е неотделима част от живота на човека - и на вчерашния, и на днешния. В нея се проявяват представите му за добро и зло, за красиво и грозно, за надежда и страдание.

Водещите проблеми в текста, поставени чрез образа на главния герой, са за доброто и злото в човешката душа, за способността на човека да се променя към по-добро, за престъплението и наказанието, за покаянието на душата, за вярата и надеждата....

Персонажите са означени предимно със средствата на фолклорната стилизация, като заиграване- репликиране на клишета от народната песен. Тук любовта е измислено-красива, тя е извисено- романтична.

Първа и втора песен на "Илиада" представят Конфликти между царя на Микена и неговите подчинени. В тези спорове Омир разкрива различните мотиви на героите за участие във войната.

В шеста песен на поемата "Илиада" Омир Въвежда темата за мирния живот. Срещата между Хектор и Андромаха е израз на съпружеска вярност, нежност, доброта, обикновено човешко щастие.

Първа песен изобразява свадата между вожда на ахейските войски - Ахил, и царя на Микена - Агамемнон.