Вапцаровите понятия върху основните екзистенциални ценности – вяра, живот, труд, машина, романтика, човек, личен подвиг, родина, свят, изкуство, история, се .....

Вапцаров е може би последният от онази обща духовна група, към която принадлежат и Ботев, и Яворов, и Смирненски, и Гео Милев - все сложни, многопластови, "дълбоки" личности, превърнали нерадостите във външния свят във вътрешен драматичен сблъсъ

Поезията на Никола Вапцаров е естетически феномен, който пренася посланията на една драматична епоха. Връзката с традицията е необичайна, тъй като се осъществява чрез множество скрити диалози с най-съществените художествени концепции, изградени от българс

Поезията на Никола Вапцаров винаги е съдавала притеснения и изкушения,винаги се е рзглейдала с някакви особени "очила". Когато излиза стихосбирката му "Моторни песни", остава недооценена и неразбрана от съвременниците му.

Никола Вапцаров, както Христо Ботев, Пейо Яворов, Гео Милев, носи в живота и поезията си кръста на преломно историческо време – 30-те и началото на 40-те години на ХХ век, навечерието и самата Втора световна война.

Вапцаровата поезия се ражда в един от най-драматичните моменти на човешката история-годините на Втората световна война ,когато светът изживява най-големия сблъсък на прогресивното и реакционното ,на възвишено-героичното и антихуманното

Поетичният свят на Н.Вапцаров е изкладчително противоречив и многообразен ,динамичен и променящ се.

Н. Вапцаров е от онези творци ,чиято творческа насоченост е пределно слята и обвързана с човека и действителността ,в която живее ,с времето и неговите характеристики.

Екзистенциалният избор на Вапцаров неминуемо дава отражение и върху неговата поезия, която се характеризира с простота на изказа, диалогичност, непатетичност.

Наследила най-добрите традиции на нашата демократична и революционна литература, поезията на Вапцаров бележи качествено нов, по-висок етап в реализма у нас. В основата на тази поезия бележи голямата обич на Вапцаров към хората...