Седя тук и за пореден път се опитвам да дешифрирам тези думи: "Адът – това са другите". Темата ми звучи много странно, сякаш зад думите се крие някое послание или някаква подтема. Какво ли си е мислел Жан Пол Сартр, изричайки тези думи?

Може би тези думи имат повече противници отколкото привърженици, защото всеки човек смята, че бедите не му се случват случайно. Хората винаги обвиняват някой друг за виновен, но понякога не осъзнават, че може би това е "съдбата"...