Емоциите…Често съм си мислила хубаво ли е човек да бъде емоционален, или напротив – това е пречка, недостатък? И дали като си контролираме емоциите, в дадена ситуация, не ощетяваме преживяването. От една страна емоциите са цветът на живота.

Аз съм изключителна личност. Най-обикновен човек с най-обикновени мисли. Но живея един необикновен живот. Може би след време няма да има издигнати паметници в моя чест и името ми може да бъде забравено скоро....

Първо, струва ми се, че максимата звучи по-добре, не точно така, а по начина, по който съм я написал в заглавието на есето: За да бъдеш самият себе си, трябва постоянно да се променяш!