Една от вечните дилеми на човешкото съществуване е как да постигне баланс между материалното и духовното.Тази дилема може да бъде най-добре характеризиране с перифразираната симвролична реплика на Хамлет – "Да имаш или да бъдеш?"...

Отношението на човека към природата, как да я съхраним за идните поколения...

Красотата е нещо, изискващо се от всеки човек. В разказа "Дамата с ренгеновите очи" Светослав Минков, разкривайки материалното и фалша, показва на читателя как суетата, кокетността и желанието за красота и богатство могат да заслепят даден човек

Неволно се питам как е възможно един човек да има толкова много социални роли и веднага си отговарям - това е Христо Ботев - един образ за страстно обожание, една памет за дълбоко благоволение, едно име за девиз на всяка праведна борба....

Ще изяде ли мишката книжката? И в миналото, а сигурно и днес, тук-там все още има стари книги, нагризани от плъхове. Преди петдесетина години след този вьпрос човек сигурно би помислил как да държи книжовното си богатство...

Моето мнение за това какво трябва да правим в трудни моменти, как да постъпваме и...да имаме малко вяра :).

Есето е посветено на театъра в днешно време. Как го възприемат хората, има ли още такива навици каквито и преди, посещава ли се редовно, както в миналото, когато това е било едно от основните развлечения за млади и стари....

това е моята родина, моят дом и моето поприще.днес аз наблюдавам своята страна и с болка усещам как се смалява в очите ми

В една позабравена българска естрадна песен звучи рефренът: "Кой ще каже как-во е любов? Кой ще каже какво е – дали шум на море или дъх на планинско усое, дали дълга разходка по някоя градска пиаца или нежна прегръдка във бавния ритъм на танца?"

Какво е спомена?Споменът е онова нахлуващо чувство,което е вродено във всеки един от нас.Чувство,което неможеш и няма,как да избегнеш.Това е завръщане в миналото,припомняне на желаното.Този спомен носи,както радост,така и мъка...