В българското общество има много спорове относно необходимите му главни приоритети. Някои твърдят, че всички усилия и ресурси трябва да се насочат в икономиката, за да станем по-богати.

След Освобождението празникът на Кирил и Методий (24 май нов стил) продължава да се празнува като всенароден празник на българската просвета. Много наши поети посветиха стихове за основоположниците на славянската писменост.

Съгласен съм с твърдението, че насилието предизвиква насилие. Ако дете расте тормозено и насилвано от страна на семейството си, ако гледа как баща му пребива майка му всеки ден, след години това дете ще се превърне в насилник....

Героизъм. Героизмът според мен е нравствен избор. В името на нещо общо се жертва личното. Обикновено го свързваме с добра постъпка, от която се гордеем след това, дори да е завършила с безуспешен край...

Патриархът на българската литература Иван Вазов написва цикъла "Епопея на забравените" след Освобождението на България, разочарован от следосвобожденската действителност....

След смъртта си Алеко Константинов е оставил голяма литературно наследство не само на България, но и на света. В творбите си той предава различни епизоди от човешкия живот и "Бай Ганьо" е една доста разглеждана и коментира...

Димчо Дебелянов пише елегията "Скрити вопли"през 1912г., четири години преди смъртта си и непосредствено след смъртта на майка си. Написана преди около 80 години елегията звучи много съвременно. Има нещо вечно в носталгията по "бащината к

Всяко поколение след Сервантес е орисано да поеме по един или друг начин своята доза донкихотовска дързост. Ред е на моята генерация. Но преди да се отворим за това своеобразно причастие сигурно трябва да сме наясно със съотношението...

Ще изяде ли мишката книжката? И в миналото, а сигурно и днес, тук-там все още има стари книги, нагризани от плъхове. Преди петдесетина години след този вьпрос човек сигурно би помислил как да държи книжовното си богатство...

След имената на незабравимите творци на българската художествена литература се нарежда и името на Пенчо Славейков, като борец за утвърждаването на нашата литераура в общо, европейско, културно творчество...