Красотата е нещо, изискващо се от всеки човек. В разказа „Дамата с ренгеновите очи” Светослав Минков, разкривайки материалното и фалша, показва на читателя как суетата, кокетността и желанието за красота и богатство могат да заслепят даден човек.

Човекът е най-висшето творение на природата, поне до този момент и поне в неговите представи. Да си човек не е лесно.

Има само една истинска ценност – това е връзката на човек с човека. И това е така, защото хората се нуждаят и винаги са се нуждаели един от друг.

Всеки човек иска нещо, мечтае и се бори за него. Но много малко хора успяват да го получат. Провалът е нещото, от което се страхуваме всички....

Единственото, което не можем да върнем в този свят, е времето. То неумолимо се търкаля и понякога ни кара да правим равносметка на делата си. Досега не се е намерил човек, недокоснат от безмилостната ръка на времето, както и такъв без минало или бъдеще.

Корабокрушението,което може да застигне всеки човек в днешно време е доста голямо.

В съзнанието си човек притежава неоспоримото доказателство, което го разграничава от всички останали живи същества, като то е именно способността му да различава възможното от невъзможното и реалното от нереалното.

Свободата е нещото, което Дон Кихот най-много цени. Според него свободата е "от най-скъпоценните блага, с които небесата даряват хората". Човек се ражда свободен и трябва да живее като такъв...

През целия си живот човек има нагласата да измерва всичко свое в количество,и вярвайки,че трябва да го увеличава постепенно отвръща поглед от малкото,което е неговият същински тласък към истинското....

Времето, в което живее всеки човек се дели на три части – минало, настояще и бъдеще. Във всеки следващ свой миг той живее в настоящето, а всеки изминат, остава в миналото и с помощта на тези изминали мигове....