"Най-трудна е битката със самия себе си! Най-сладка е победата над самия себе си!" Човешкият живот е низ от спадове и върхове, преодоляване на височини и "възкръсване от пепелта"...

В своите "Старопланински легенди"Йовков ни представя поредица от незабравими женски образи, които обаче не са обобщение, синтез от най-доброто в една жена, а са самобитни, взети от реалния живот с всичките им предимства и недостатъци....

Животът е омърсен, загубил приказната си красота, живот, който вече не е най-голямото чудо, най-великата тайна, най-ценното нещо на земята .Защото злото се е вкопчило в него и го прави ужасен, ала властен, силен, могъщ...

Дългът към рода и дългът към сърцето са две на пръв поглед много близки неща, но всъщност могат да предизвикта най-големите противоречия в живота. Защото човешкото сърце е необятно, а на него не можеш да му заповядваш, нито да ръководиш...

Жените са силни като бурното море,ослепителни като слънце,нежни като птича песен.Жените са най-великото чудо на Земята.Жената се е превърнала и в муза за творците.Нейната красота и всеотдайност са основен обект на творчески интерес от страна на творците..

Една от вечните дилеми на човешкото съществуване е как да постигне баланс между материалното и духовното.Тази дилема може да бъде най-добре характеризиране с перифразираната симвролична реплика на Хамлет – "Да имаш или да бъдеш?"...

А животът се е развивал и е процъфтявал, а най-накрая се е появил и човека – прекрасния, съвършения венец на природата...Венец, но трънен.

Книгата е най-голямото богатство.На това се учим от малки. Да обичаме книгите и да сме богати. Духовно богати. Да сме прочели и съхранили родовата памет, всичко българско и родно.

Свободата е най-голямото щастие на света! Да правиш и мислиш това, което искаш. Чрез свободата чувстваш, че живееш, а това е равносилно на щастието.

Да обичаш и да бъдеш обичан – не е ли това най-голямото щастие?