В греховния свят на несбъднатите идеали, сред покрусата от рухването на крепящата човешката воля вяра в съвършенството на ценностите, индивидът лелее самопознанието си и жадува постигането на духовен мир...

Изкуството е най-висшият изразител на човешката душа. То въпъщава в себе си чувствата на гняв, радост, любов, мъка. Синтезирайки всичко това, то се пречупва през призмата на автора, за да стане измислица, подражание или реалност....

По пътя на своя живот човек е изправен пред различни възможности. Той сам контролира своята съдба. Съзнателно или не избира себе си, човешката си участ, това, което иска да бъде през отреденето му време...

Способността да се разбира скритото в човешката душа е това нравствено богатство,с което природата е надарила Йовковия герой Петър Моканина от разказа „По жицата”.