А животът се е развивал и е процъфтявал, а най-накрая се е появил и човека – прекрасния, съвършения венец на природата...Венец, но трънен....

И - Или - каква философия на живота, какво изпитание за човека?!! Идва от незнайното минало и търси отговора днес, а може би и в бъдещето!...

Есе на тема "Човекът и вярата". Дадени са и примери, които са обвързани с едни от най-известните български литературни творби...

Неведоми са пътищата Божии. Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му въздейства.

Доброто и човекът в разказа

В днешен ден, въпреки все по-забързващите се темпове на нашето ежедневие, ни се случва да се запитаме някой и друг въпрос за същността на човека, неговия смисъл - като отделна единица, а също и като част от цялото...

Всеки млад човек, опознавайки живота, навлиза в него с много въпроси и очаквания.

Веднъж го срещнах просто така. Не бе случайна среща, но не бе и очаквана. Не и точно в този ден. Навярно дълбоко в себе си винага бях предчувствала вълнението на този миг.

Казано с думите на Чехов, всички те са вечните, едни и същи хора в калъф - само майсторите на калъфа се менят поетапно. Потръпвам от погнуса, когато се позная мимоходом в тях - предпочитам негър в Алабама да съм.

А животът се е развивал и е процъфтявал, а най-накрая се е появил и човека – прекрасния, съвършения венец на природата...Венец, но трънен.