Човекът е недлим от природата. не само защото без нейните елементи е невъзможен неговия строеж, но и защото без нея е невъзможно неговото съществуване...

Природата е заложила в човека непрестанен стремеж към усъвършенстване и нови знания.Човек се ражда с книгата.Та нали още непроходило,малкото дете с интерес разглежда книжката с картинки и малко по малко опознава света..

Различните митологии дават различни трактовки относно Сътворението и появата на човека, но безспорно близки в едно – човекът е венецът на природата, най-съвършеното Божие творение, а неговият живот е само миг от Вечността..

Способността да се разбира скритото в човешката душа е това нравствено богатство,с което природата е надарила Йовковия герой Петър Моканина от разказа „По жицата”.

Кой е по-силен? Човекът който руши природата или природата, която и да искаш не можеш да спреш?.....

А животът се е развивал и е процъфтявал, а най-накрая се е появил и човека – прекрасния, съвършения венец на природата...Венец, но трънен....

И - Или - каква философия на живота, какво изпитание за човека?!! Идва от незнайното минало и търси отговора днес, а може би и в бъдещето!...

Любовта е висша поезия на природата, а според Джек Лондон:"Всичко в света е ограничено, освен любовта"

Създаде цветята и дърветата, водата и звездите, Слънцето и Луната.Бог създаде и всички животни. Най-накрая създаде човека и, за да се отличава от другите живи твари, го дари с разум.....

В това есе са показани сложните взаимоотношения между човека и природата според разказа на Йордан Радичков - "Нежната спирала"....