Бедността не е феномен, нуждаещ се от обяснение. Тя е естественото състояние на нещата. През по-голямата част от историята на човешката цивилизация и на повечето места по света хората са били и остават бедни...

Елисавета Багряна пресъздава в стихотворението "вечната” образа на жената – създаваща и съхраняваща тайнството на живота. Заглавието отвежда към мотива за прераждането на човешката същност, за унаследяването на родовата памет...

Поетът Никола Вапцаров твори в един от най–трагичните моменти в човешката история – годините в навечерието и същината на Втората световна война. Неговите произведения са наситени с революционни настроения, но и са подчинени...

Способността да се разбира скритото в човешката душа е това нравствено богатство,с което природата е надарила Йовковия герой Петър Моканина от разказа „По жицата”.

Чрез трагедията „Едип цар”, Софокъл представя проблема за човешката съдба. Авторът поставя нова епоха като се концентрира върху индивидуалната, а не върху общочовешката вина...

Еврипид, авторът на древногръцката трагедия "Електра", за разлика от своите предшественици, поставя в основата на произведенията си човешката личност.

Всяка раздяла е много или малко болезнена. Тя изпълва с празнота и носталгия човешката душа, затова и завръщането към миналото е толкова желано...

Изкуството е най-висшият изразител на човешката душа. То въпъщава в себе си чувствата на гняв, радост, любов, мъка. Синтезирайки всичко това, то се пречупва през призмата на автора, за да стане измислица, подражание или реалност....

Клонирането е велико постижение на човешкия гений от научна гледна точка и погледнато от тази страна идеята за клонирането като стъпка към подобряването на човешката същност и създаване на идеален човек...

По пътя на своя живот човек е изправен пред различни възможности. Той сам контролира своята съдба. Съзнателно или не избира себе си, човешката си участ, това, което иска да бъде през отреденето му време...