Ще се намери ли поне един човек, който не би желал да бъде щастлив? Възможно ли е през целия си живот нито веднъж да не се замислиш над въпроса: щастлив ли съм?

Казали са го мъдреците. Бях стигнала сама до този извод, макар и подреждайки ги в друг ред, разсъждавайки, като всеки човек, често за нея– любовта.

В живота на всеки човек има моменти,в които се налага да си постави маската на лицемерието и подлостта,за да може да премине през изникналите трудности и да се пребори с тях.

През своя живот всеки човек върви по пътя към себе си, създава се с делата, чувствата и мислите си. Ние притежаваме уникалния шанс да променяме съдбата си дори в мига. И накрая на пътя поглеждаме назад, знаем, че не сме постигнали идеала си

По-добре да си счупиш главата в някоя стена, отколкото да чакаш стената сама да падне. Аз съм Дон Кихот!

Незаменимо и толкова силно е истинското приятелство. Всеки човек има приятели, които означават много за него...

Мъртви са душите, неузнали Словото. Празен ще е пътят, неводещ към Бога. Човек се ражда два пъти, защото той е изграден от два неразривно свързани елемента - плът и дух.

Любовта е движеща сила. Тя съществува от началото на света. Човек се ражда, живее и умира, а любовта остава завинаги.

Бог – създателя ни, ни е създал да се раждаме еднакви, еднакво добри. Но кога човек се превръща в змия, в злодей, кога започва да се радва на чуждото нещастие, кога започва да живее на принципа „Аз съм добре кога Вуте е зле.”? Да всички се раждаме еднакви

Притчата за блудния син е разказ за съдбата на всеки човек, за търсенето на себе си, за трудностите по пътя на израстването и себенамирането, за покаянието и прошката, за търсене на смисъла на човешкото съществуване....