Още от ранна детска възраст всеки българин знае наизуст стихотворението на Иван Вазов "Аз съм българче". Ние сме закърмени с него. И още незнаещи що е гордост и радост повтаряме: "Българин да се наричам - първа радост е за мен"....

С хиляди са редовете изписани за нашето отечество. Историята пази имена като Иван Вазов, Любен Каравелов, Пайсии Хиляндарски, които са оставили диря в сърцата на милиони българи, дали са им сили с патриотичните си възгледи да възтанат и да се борят .....

С това стихотворение Вазов ни напомня колко е важен езика за народа, който го използва. Това е нашият език, най-звучният, най-красивият – българският език. Той е запазил цялата ни история, всичките ни традиции...

В цикъла "Епопея на забравените" Иван Вазов пресъздава историческата и художествена правда за една епоха на утвърждаване на народностния дух, на величие и безпримерен героизъм.

Езикът е не само система от знаци и средство за комуникация, но и национална ценност за всяка общност. Едва ли има по-умел творец от Иван Вазов, който с такова майсторство да опише богатството и мелодичността на българския език.