По света страданията на хората са много и най-различни. Те варират от глупави капризи, до сериозни обстоятелства, свързани с неизлечима болест или друга човешка драма...

Съвременният човек живее чрез чувствата си и въпреки че познанията му за света са ограничени, намира стимули за съзидание. Човекът не може да се примири, че индивидуалният (субективният) живот е безсмислен - смъртта слага край на всичко и утехата...

Сигурно е, че откакто съществува, човекът винаги е заставал пред тези загадки: любовта и омразата. Любовта е съзидателното начало....

Всеки човек е творец.Не вярвате ли? Огледайте се,това е толкова очевидно! В своя съзнателен живот всеки от нас непрестанно твори. Твори, когато подрежда мислите в главата си, за да достигне дадена цел. Твори, даже когато измисля някое нелепо оправдание...

За да си човек трябва да имаш вяра-вярата в това, че си човек. Всеки човек е мярка за всички неща, защото той е уникален, личност, загадка , автор на съдбата си и отговаря сам за живота си.Той расте, върви и открива стъпка по стъпка целия.

Човекът е прашинка от вечността. Литва, следвайки своя земен път, търсещ светлината. Щастието е целта, която искаме да достигнем, но често пъти тя изглежда прекалено далечна....

"Човекът е осъден да бъде свободен”, казва Сартр. Явно, обаче, присъдата не се отнася до всеки дишащ индивид, който има щастието да се определя като човек. .

Като концентрация на тяло и душа, човекът синтезира в себе си тленното и вечното в единна и безспорна цялост. За да постигне своята вечност, преди всичко той трябва да познае себе си, своята преходност, да прозре тлението си....

За едни приятелят е този, който няма да извърне глава, когато си в беда, и ще ти помогне дори и тогава, когато самият той има нужда от помощ, ще е до твоето рамо в битките, които водиш. За други това е човекът, който няма да те забрави в молитвите си....

Всички сме хора и правим грешки – едни по-големи, други по - малки. Но защо грешим? Какво ни кара да правим това?А можем ли всъщност да поправим стореното? ....