Една от вечните дилеми на човешкото съществуване е как да постигне баланс между материалното и духовното.Тази дилема може да бъде най-добре характеризиране с перифразираната симвролична реплика на Хамлет – "Да имаш или да бъдеш?"...

А животът се е развивал и е процъфтявал, а най-накрая се е появил и човека – прекрасния, съвършения венец на природата...Венец, но трънен.

Книгата е най-голямото богатство.На това се учим от малки. Да обичаме книгите и да сме богати. Духовно богати. Да сме прочели и съхранили родовата памет, всичко българско и родно.

Свободата е най-голямото щастие на света! Да правиш и мислиш това, което искаш. Чрез свободата чувстваш, че живееш, а това е равносилно на щастието.

Да обичаш и да бъдеш обичан – не е ли това най-голямото щастие?

В днешния забързан и изпълнен с трудности ден всеки иска да постигне нещо значимо в живота си. Успява само този, който има определени качества, най– важен от които е волята.

Но освен греховна,любовта е и свята.Тя е най-красивото чувство.

Човек без дом е като дърво без корени. Домът и семейството са най-важната опора за един човек

Приятелството между хората винаги ще управлява света! То е най-важно.

"Въпросът за смисъла и целта на човешкия живот е най – важния въпрос в живота на човека. Защо изобщо живеем? Има ли смисъл нашето съществуване? Каква е целта на живота ни? "