Пристъпвам тихо, на пръсти. Връщам се при теб отново и отново в твоите мисли, в твоите чувства, в сънищата, в постъпките ти, в твоите желания, в мечтите ти. Аз съм тук, чакам те, за да те водя по пътищата на милостта и състраданието, или на греха и..

Защо българите винаги искат да са европейци? Почти съм сигурна, че повечето от тях дори не разбират значението на това...

Писала съм това есе преди 2 години за една приятелка,която учеше в университет и много и трябваше.Надявам се да Ви хареса :)