Като концентрация на тяло и душа, човекът синтезира в себе си тленното и вечното в единна и безспорна цялост. За да постигне своята вечност, преди всичко той трябва да познае себе си, своята преходност, да прозре тлението си....

Всички сме хора и правим грешки – едни по-големи, други по - малки. Но защо грешим? Какво ни кара да правим това?А можем ли всъщност да поправим стореното? ....

Есе за природните явление и отношението на хората към тях....

Кой е по-силен? Човекът който руши природата или природата, която и да искаш не можеш да спреш?.....

А животът се е развивал и е процъфтявал, а най-накрая се е появил и човека – прекрасния, съвършения венец на природата...Венец, но трънен....

И - Или - каква философия на живота, какво изпитание за човека?!! Идва от незнайното минало и търси отговора днес, а може би и в бъдещето!...

Човек — човекът звяр; човекът — магьосник; човекът — феномен, човекът- откривател, мечтател, вожд, безстрашен, велик; и какво ли не ?!...

За съжаление и днес има много такива хора. Това е човекът на спирката, който чопли семки. Тийнейджърът, който драска по хорските врати.

Веднъж го срещнах просто така. Не бе случайна среща, но не бе и очаквана. Не и точно в този ден. Навярно дълбоко в себе си винага бях предчувствала вълнението на този миг.

Без да се замисля, човекът поголовно унищожава природота с флората и фауната в нея.